На сина ми
Когато вечер Гърция заспива,
сърцето ми започва да бушува,
и идвам аз при тебе, мили сине,
но вечерта не ще и да премине.
Прекарвам тъжните си нощи с тебе,
душата ми копнее да те види
и никой не може да разбере
какво изпитва моето сърце.
Прости ми, сине, че растеш без мен,
прости ми, че не съм до теб сега,
животът, сине, никак не е лесен,
от старо време го възпяват в песен.
Ще дойде време, ти ще порастеш
и много работи ще разбереш,
дано ме Господ пази до тогава
и, дай Боже, да съм била права. 22.12.2006 г. Нафпактос
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойка Божкова Всички права запазени