На сина ми

                                            Когато вечер Гърция заспива,

                                            сърцето ми започва да бушува,

                                            и идвам аз при тебе, мили сине,

                                            но вечерта не ще и да премине.

                                            Прекарвам тъжните си нощи с тебе,

                                            душата ми копнее да те види

                                            и никой не може да разбере

                                            какво изпитва моето сърце.

                                            Прости ми, сине, че растеш без мен,

                                            прости ми, че не съм до теб сега,

                                            животът, сине, никак не е лесен,

                                            от старо време го възпяват в песен.

                                            Ще дойде време, ти ще порастеш

                                            и много работи ще разбереш,

                                            дано ме Господ пази до тогава

                                            и, дай Боже, да съм била права.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          22.12.2006 г.   Нафпактос