8.01.2009 г., 8:20

На синчето ми

2.3K 0 15
 

На синчето ми

 

Обичам фрази сложни да изказвам:

- А-ууу, ау-ааа и а-гу!

Без зъбчета е мъчно да приказвам,

но говорът за мен не е табу.

 

И имам ежедневен точен график,

обличат ме, храна и после сън.

Понякога във тоз забързан трафик

извеждат ме и мъничко навън.

 

Върховен кеф е в синьото корито,

аз цапкам вътре в топлата вода.

След него във кошарката повито,

очакват пак дълбоко да заспя.

 

Към дрехите съм много претенциозен,

не казвайте, че съм превзет естет.

А планът ми е толкоз амбициозен -

да пълня памперсите си наред.

 

На мишка, казва мама, че приличам,

но мога да пълзя едва, едва.

И пробвам вече сам да се събличам,

какво от туй, че месеците ми са два?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И АЗ ИМАМ СИН НА 32 ДЕНА ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ
  • Страхотно е! А кой знае, може би това е своеобразното кръщене на хлапето, от таткото, в поезията...може би един ден това дете, сега обичащо топлата вода, ще цапка смело в поетичното море...кой знае, но нека е живо и здраво и родителите му също! Много щастие!
  • Жив и здрав да е и все така да те радва и вдъхновява
  • Браво, да ви е живо и здраво синчето!
    Сладък стих си му посветил!
    Нацелувай го и заради нас!
  • Усетих щастието, бащината радост и гордост!
    Бог да ви пази!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...