2.03.2014 г., 18:27 ч.

На Сирница 

  Поезия
731 0 11

НА СИРНИЦА

 

Омръзнаха ми вече правдите.

Безбожници във храмовете да вървят.

Омръзна ми на мъка да се радвам.

И да вървя към себе си без път.

 

Не мога вече да прощавам.

И не от обич само съм тъкан.

Аз мойта обич вече я раздадох.

Но прошката си – няма да ви дам.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубaво стихотворение с дълбок зaмисъл!
  • Хубаво и ритмично, а финалът винаги може да се промени...
    Поздрав!
  • Разбрах и харесах стиха ти!
    Поздрав!
  • Поздравления за стиха!!!Много ми е близък като смисъл!
  • "И да вървя към себе си без път."

    Поздравявам те за стиха, Ангел!
  • Аплодисменти за стиха и за позицията!
  • Тъжно и бунтовно...Поздрави!
  • Обич ще раздаваш още много, а прошката само оня горе ще я дава! Хареса ми!
  • Прошката е едно от малкото неща, които за да имаш, всъщност трябва да раздадеш.
  • "Омръзнаха ми вече правдите.
    Безбожници във храмовете да вървят.
    Омръзна ми на мъка да се радвам.
    И да вървя към себе си без път."
    Споделям! Не всичко може да бъде простено...
    Поздравления за творбата!
  • Но защо?Прошката е най–голямата благодат за душите!Иначе харесах, но не споделям...
Предложения
: ??:??