НА СИРНИЦА
Омръзнаха ми вече правдите.
Безбожници във храмовете да вървят.
Омръзна ми на мъка да се радвам.
И да вървя към себе си без път.
Не мога вече да прощавам.
И не от обич само съм тъкан.
Аз мойта обич вече я раздадох.
Но прошката си – няма да ви дам.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
