13.05.2011 г., 20:12

На Сливен

946 0 0

Градът, във който труд кипи,

живее и се разцъфтява.

Като уханните липи

разнася дъх на мир и слава.

 

Тук, във този град хайдушки

на безчетните герои.

Всички грабвали са пушки,

влизали са с турци в бой.

 

Как ще може турчин хитър

да ограбва и убива.

Туй не трай Хаджи Димитър

и в Балкана той отива.

 

Днес народът в мир живее.

Учи, труди се, възпява.

Старите легенди той

никога не ще забравя.

 

14.12.1975г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...