27.06.2021 г., 7:34

На Слънчака-1

1.1K 6 20

Слънчака. Утро и следнощен хлад.
Сатенено бельо на Мики маус.
Протягам от леглото дълъг крак,
а някакъв си еротичен сън ми бяга.
Балконът. Маса, жълто макраме.
Ще звънна да ми донесат кафето.
Кафе ли?! Чакай малко! Във съседство 
изниква мъж,
приличен общо взето!
Перваз, ръка и позлатен часовник.
Осанка на колоездач във отпуск!
Потиснах стон и взорът ми се пльосна 
на зоната под белия му потник!
Бедра-скали и поглед тъмносин,
потънал в деколтето ми нахално!
Останах твърда, фръцнах се на финт,
наведох се за паднала цигара!
Шампанско, пара, вана, аромат.
И блянове за съдбоносни сътресения!
Ефирна рокля, нисък ток. Бельо,
забравено нарочно в чекмеджето.
Туристи, куфари, просторно фоайе
и аромат на пура зад гърба ми.
Изискан, строен, с глътнато шкембе.
С покана за обяд и поглед дързък.
На метри от какаовия бийч,
под тюлени завеси и позлата.
Поръча пълнен октопод със миди,
студен компот, деструктурирана салата...
Погледнахме изящното гурме,
поиска ми голяма, сочна мида.
Примлясна и съвсем по джентълменски
благоговейно пръста ми облиза!
Притворих клепки, едрите гърди
повдигнаха басмяната ми рокля.
Но тишината се пропука с остър вик:
"Ах, падна ли ми на чантията, негодник!"
"Негодникът" насреща ми замря
със посребрена вилица в ръката.
Към масата се носеше жена му-
кръстоска между бик и парапланер!
В движение обезглави клиент.
Изтръгна пет бетонени саксии!
Замарширува по луксозния мокет
с концепция за незабавна разправия!

Отде се пръкна пък това посмешище!
Прекъсна най-експедитивното ми влюбване!
Погледнах към мотива за метежа,
главата пожелах да му отскубна!
Чудовището спря до нас със хъс.
С инерцията си събори маса!
Пречупи лакти на фигуративния си кръст
и ни фиксира с цялостна омраза.
Преди да ни направи на салам,
се взех в ръце и скочих срещу нея:
"Изчакайте за мъничко, мадам!
Една оса е окупирала вратлето ви!"
Застина като цапната с куршум.
Докоснах я лежерно зад ухото.
Оставих я да вдиша от парфюми ми
и да разгледа златната ми кожа.
Отръпнах се. Не беше вече тя!
Опипа си свенливо колието.
Благодари, разтърси ми ръка,
предложи да ни заплати гурмето.
Поръча още вино и мезе,
изпадна в артистична логорея.
Подаде ми от стаята ключе.
Съпруга си изпрати в кабарето!

Забих ключа в обезкостен рапан
и хукнах през глава да се спасявам!
Куршум си лях, а на съдбата обещах
да спра с гурмета да се изкушавам!




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Реферът излезе в доживотна нелегалност, Краси🤪🤭

    Наздраве, Юри!🍹 И ти ли като рефера 🤔😀
  • Ирка, Наздраве, от..,,
  • голяма навалица към тоя Слънчак, а към бостана никой не напъва... засада, неотсъдена дузпа... къде го рефера, слънчаса ли?!
  • Там става всич-ко, Костадин! Малко тръгнахме с фалстарт, но лека полека нещата опряха до взаимна спогодба🤭
    Пепи, Блу, солени усмивки от мен🌊 Или какаови, по-добре!😁

    Ив, нищо опитно нямаше и в двете ни! Само лаехме насреща си. Не се захапахме, на практика!.😂
  • Мале мале,то оня ден го откриха какаото,пък то глей ко стааа чуеек.Поздрав.

В Патая - 4

Когато бях - четвърти път
на отдих във Патая,
паричките ми бяха кът,
не можех да мечтая.
Седях - самотен с часове ...
933 8 17

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...