На среща в казиното
Харесах си мъж в нощния бар.
Гледам го втренчено,
Май, че е стар…
Бели коси, на челото му – бръчки
Карай!
Дано пък да има парички!
Разпитвам на бара, как му е името.
Петко се казва, обича казиното.
Бил нощно време в бара диджей...
Аз уж си търсех „млад меринджей".
Изглежда ми сякаш фен е на рока
И мисля за някоя песен жестока.
Така ще поръчам готина жица,
Ще ида, ще кажа “Аз съм Деница”
Отивам и моля за “Лед Дзепелин”
Но той предпочита да пуска Галин.
Казвам “Наздраве” – отпивам от виното
А той ми предлага среща в казиното.
И там аз и той играем рулетка.
Черно, червено... не е на сметка.
Изгубих вече петнайсет игри,
А той ме помоли за малко пари.
Отказах, естествено, казах му “Стига...”
А той се усмихва и ми намига,
Мисля: “Сега ще се случат нещата”.
Той ме целува и гали косата.
Решавам да ида до тоалетната,
Да видя дали съм красива и спретната.
Връщам се радостна, много засмяна
Но виждам, че Петко вече го няма...
Освен, че го няма, взел ми и чантата
Нямам пари дори и за паркинга
И тръгвам пеша обляна в сълзи.
Отново сама, без мъж и пари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
