Nella_gold (Нели )
841 4525
5.11.2007 г., 9:35 ч.

На старата гара 

  Поезия » Философска
785 0 16

Там, на старата гара,

под вековните кестени,

където

скоро не са спирали влакове…

Не първа, но защо поредна?

Не би…

А влаковете профучават,

гонят разписания.

Среднощ.

Във въздуха се носи

аромат на вино

и стари кръчмарски песни.

Тягостно е.

Релсите вибрират.

Поредния влак?!

Среднощен -

светещ подвижен вагон.

Единствен.

Бавно наближава

и свири,

а въздухът от спирачки се раздира -

спира.

На старата гара,

край вековните кестени.

Среднощния влак,

в който се возят без билет

нашите трепети…

И овехтелите куфари,

с пожълтелите

листи.

Някакво писмо

е заспало в купето единствено.

Събужда се в последния миг,

преди влака отново да потегли.

Нанякъде ли?!

Не е ли последна старата гара,

с вековните кестени?

А писмото слиза,

пита за своя получател

един

случаен човек на перона,

който,

оказа се неговият… притежател.

Но не,

че е чакал писмото…

Тази гара е спирка последна за него.

Има много

още много неща да си кажат

и да допишат –

онзи странен получател

и писмото,

което,

уви, той не чакаше.

И да изживеят -

за него живота

тепърва започва

на старата гара,

под вековните кестени.

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??