На старата гара
Там, на старата гара,
под вековните кестени,
където
скоро не са спирали влакове…
Не първа, но защо поредна?
Не би…
А влаковете профучават,
гонят разписания.
Среднощ.
Във въздуха се носи
аромат на вино
и стари кръчмарски песни.
Тягостно е.
Релсите вибрират.
Поредния влак?!
Среднощен -
светещ подвижен вагон.
Единствен.
Бавно наближава
и свири,
а въздухът от спирачки се раздира -
спира.
На старата гара,
край вековните кестени.
Среднощния влак,
в който се возят без билет
нашите трепети…
И овехтелите куфари,
с пожълтелите
листи.
Някакво писмо
е заспало в купето единствено.
Събужда се в последния миг,
преди влака отново да потегли.
Нанякъде ли?!
Не е ли последна старата гара,
с вековните кестени?
А писмото слиза,
пита за своя получател
един
случаен човек на перона,
който,
оказа се неговият… притежател.
Но не,
че е чакал писмото…
Тази гара е спирка последна за него.
Има много
още много неща да си кажат
и да допишат –
онзи странен получател
и писмото,
което,
уви, той не чакаше.
И да изживеят -
за него живота
тепърва започва
на старата гара,
под вековните кестени.
© Нели All rights reserved.
