На старата "позната"
НА СТАРАТА „ПОЗНАТА”
Ти до кога ще си с тоягата?!
И кокала ни ще гризеш!
О , няма да спасиш Гъзягата...
И Благинките ще сдадеш!
Научена си да те славят.
Да ти се кланят до земи!
Днес малко хора това правят.
Страхът им вече се стопи?!
Това безспорно те вбесява,
затуй и ти пикаеш кръв!
А и сърцето ти не дава,
не ти, а друг да бъде пръв!
О, имаш ти красиви думи...
И хитрост Господ ти е дал!...
Ти правиш винаги зулуми,
напук на всякакъв морал!
И тук сега, на кръстопътя,
се чудиш - в кой път, накъде!?
Народът ти водата мъти
и Зло отвътре те гризе!...
Такова ти е дереджето,
напълно те разбирам аз,
не се предаваш, общо взето -
какво по-хубаво от власт?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
