18.12.2012 г., 14:50 ч.
На стоп
Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп
по магистралата с един възможен изход.
С години себе си прескачаме в галоп
и не остава даже миг да сме си близки.
Не съм девойката с очи от кадифе,
която в сълзите топеше незабравки.
Денят ми плиска се из чашата с кафе
и се изнизва изпод бръчките с прозявка.
И ти различен си. Изглеждаш помъдрял
над слепоочията от сребърната пепел.
Но все така красив, задъхан и събрал
за два живота невъзможности във шепа.
Макар и друго да разправят, е лъжа –
за еднократна употреба са сърцата.
Изхвърлих моето в стремеж да продължа.
Сега на всеки метър плащам си цената.
Подръж ръката ми. Така ми е добре.
Ще си запазя топлината ти. За вкъщи.
Не ми остава много – глътчица кафе
и магистрала, от която няма връщане.
И за кога? Нали пътуваме на стоп
по магистралата с един възможен изход.
С години себе си прескачаме в галоп
и не остава даже миг да сме си близки.
Не съм девойката с очи от кадифе,
която в сълзите топеше незабравки.
Денят ми плиска се из чашата с кафе
и се изнизва изпод бръчките с прозявка.
И ти различен си. Изглеждаш помъдрял
над слепоочията от сребърната пепел.
Но все така красив, задъхан и събрал
за два живота невъзможности във шепа.
Макар и друго да разправят, е лъжа –
за еднократна употреба са сърцата.
Изхвърлих моето в стремеж да продължа.
Сега на всеки метър плащам си цената.
Подръж ръката ми. Така ми е добре.
Ще си запазя топлината ти. За вкъщи.
Не ми остава много – глътчица кафе
и магистрала, от която няма връщане.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Денят ми плиска се из чашата с кафе
и се изнизва изпод бръчките с прозявка.
Благодаря ти за ето този ден!
-
Липсваш (ми)
"Подръж ръката ми. Така ми е добре.
Ще си запазя топлината ти. За вкъщи.
Не ми остава много – глътчица кафе
и магистрала, от която няма връщане." -
Поздрав, Поете! Чест е за мен да си тук!
-
Благодаря ви! Дано имаме повече време за обич в този забързан живот! Поздрави
-
Поздравления и пожелания магистралата на живота ти винаги дае осеяна с такива великолепни стихове!
-
Тук всеки може да намери себе си! Аплодисменти!
-
...не че не съм го чел вече, ама минавам да сложа палец, че и тук го прочетох
Пепка! -
"Денят ми плиска се из чашата с кафе
и се изнизва изпод бръчките с прозявка."
Много хубаво!
Поздрав! -
Прочетох с възторг от таланта ти! Браво, Пепи
-
Колко е чудно на твоята страница! Отново великолепен стих!!!
-
Браво и от мен, Пепи!
Чудесна! -
великолепно стихотворение, истинско удоволствие! браво!
-
Страхотно!!!
-
"Денят ми плиска се из чашата с кафе"
...
A това харесах най- много -
Сега, ако напиша някоя глупост, ти ще си воновна стоя и се блещя има няма 15 мин. вече и не мога да го измисля, все така правиш значи- обездумяваш ме
Затова скромничко ще те поздравя, ама наааааааай- сърдечно!
Прекрасен стих, Пепилотова
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И аз благодаря за споделената усмивка, Иван