Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
11.06.2007 г., 13:36 ч.

На светло 

  Поезия
755 0 6
Погалих ореха на твойто безпокойство,
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.

Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.

Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??