Jun 11, 2007, 1:36 PM
На светло
Погалих ореха на твойто безпокойство,
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.
Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.
Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.
Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.
Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Голям си , много си голям!
-
Прекрасен си!
Поздрав за стиха! -
"Вселени светли като приказки безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа."
Хареса ми! -
Смиф, бомба- стих си написал. Допадаш ми като поет и творец...
-
Страхотен ли? Ами да, нали Тя е такава!
Благодаря ти. -
И този е страхотен!
Браво, Вальо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
