Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Jun 11, 2007, 1:36 PM

На светло

  Poetry
921 0 6
Погалих ореха на твойто безпокойство,
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.

Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.

Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0