На сънищата в белите предели
В нощта, ефирни, лунните лъчи
лек сребърен воал са разпилели!
Върви по него, бавно стъпвай ти
на сънищата в белите предели!
Бленувано, очаквано вълшебство –
най-приказният и обичан свят,
когато всички непробудно спят,
но в сънищата оживява детството!...
И в твоя сън съм бялото момче,
което по алеите на парка тича,
за да прегърне с трепетни ръце
до себе си любимото момиче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
