22.01.2006 г., 22:26

на съпруга ми

1.3K 0 2
На съпруга ми

Често живота е малък театър,
Сцени с различни ,умели лъжи.
Някой желае попътен ти вятър,
Докато сам нож в гърба ти заби.
 
Вярваш на всеки приятел в кавички,
Даваш по много преди да си взел,
Грабят от тебе далечни и близки.
Извор да беше ,все пак би поспрел.
 
Носиш душа на детето наивно.
Радват те прости ,хвалебни слова.
Крачиш по риска тъй смело,безспирно.
Все си замислен във твойте дела.
 
Плуваш във буйни води на живота.
Сам си намираш спасителен бряг,
Търсиш почивка във стая самотна.
Понякога ставаш на себе си враг.
 
Носиш доволно лицето сценично.
Скрил си под маска една доброта,
Има във тебе там нещо различно,
Има богатство във тази душа.

03.11.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...