на съпруга ми
Често живота е малък театър,
Сцени с различни ,умели лъжи.
Някой желае попътен ти вятър,
Докато сам нож в гърба ти заби.
Вярваш на всеки приятел в кавички,
Даваш по много преди да си взел,
Грабят от тебе далечни и близки.
Извор да беше ,все пак би поспрел.
Носиш душа на детето наивно.
Радват те прости ,хвалебни слова.
Крачиш по риска тъй смело,безспирно.
Все си замислен във твойте дела.
Плуваш във буйни води на живота.
Сам си намираш спасителен бряг,
Търсиш почивка във стая самотна.
Понякога ставаш на себе си враг.
Носиш доволно лицето сценично.
Скрил си под маска една доброта,
Има във тебе там нещо различно,
Има богатство във тази душа.
03.11.2004
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
