22 янв. 2006 г., 22:26

на съпруга ми

1.3K 0 2
На съпруга ми

Често живота е малък театър,
Сцени с различни ,умели лъжи.
Някой желае попътен ти вятър,
Докато сам нож в гърба ти заби.
 
Вярваш на всеки приятел в кавички,
Даваш по много преди да си взел,
Грабят от тебе далечни и близки.
Извор да беше ,все пак би поспрел.
 
Носиш душа на детето наивно.
Радват те прости ,хвалебни слова.
Крачиш по риска тъй смело,безспирно.
Все си замислен във твойте дела.
 
Плуваш във буйни води на живота.
Сам си намираш спасителен бряг,
Търсиш почивка във стая самотна.
Понякога ставаш на себе си враг.
 
Носиш доволно лицето сценично.
Скрил си под маска една доброта,
Има във тебе там нещо различно,
Има богатство във тази душа.

03.11.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...