на тангото обрекла душата си
Погледни във очите ми, тихи жарави,
заровени в пепел от време и думи...
още тлее тангото с последните стъпки,
разпалвани от влюбеност в сълзи.
Погледни във душата ми, песен от есен,
как откъсва последните жълти листа...
още плачат във нея последните жерави,
ненамерили подслон и крила...
Не поглеждай в сърцето, там е пустиня,
подарих ти оазис за живот, с любовта...
Не запазих за себе си капчица даже,
във миражи след тебе разпалвам жарта.
И сънувам струйки пъстри от спомени,
потекли под нозете ми диви реки,
и на тангото обрекла душата си,
паля залези със огнени стъпки.
заровени в пепел от време и думи...
още тлее тангото с последните стъпки,
разпалвани от влюбеност в сълзи.
Погледни във душата ми, песен от есен,
как откъсва последните жълти листа...
още плачат във нея последните жерави,
ненамерили подслон и крила...
Не поглеждай в сърцето, там е пустиня,
подарих ти оазис за живот, с любовта...
Не запазих за себе си капчица даже,
във миражи след тебе разпалвам жарта.
И сънувам струйки пъстри от спомени,
потекли под нозете ми диви реки,
и на тангото обрекла душата си,
паля залези със огнени стъпки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
