На тази, която отново
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Не много. Само с две години.
Погребах Младостта и Любовта.
Разпръснах семената им в градината.
Полях ги със сълзи да порастат
и гербери изникнаха червени.
Опита се да вледениш и тях?
Не можеш да забиеш зъби в мене!
Това, което мина – съхраних
в кристалния ковчег на Самотата,
но ако разровиш, ще сгрешиш –
не съм от плът, от камък съм излята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
