670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Dec 19, 2010, 3:31 PM

На тази, която отново 

  Poetry » Other
775 0 7

Не мислиш ли, че малко закъсня?
Не много. Само с две години.
Погребах Младостта и Любовта.
Разпръснах семената им в градината.

Полях ги със сълзи да порастат
и гербери изникнаха червени.
Опита се да вледениш и тях?
Не можеш да забиеш зъби в мене!

Това, което мина – съхраних
в кристалния ковчег на Самотата,
но ако разровиш, ще сгрешиш –
не съм от плът, от камък съм излята.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??