5.07.2011 г., 20:12

На теб аз дарявам душата си

651 0 1

На теб аз дарявам душата си

В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
на брега ти се появи,
но сякаш за тебе забравих.

Потъвах във навика гаден
да бъда нещастен и сам,
оплетен в кръга безпощаден,
оставих те плачеща там.

Но ти не избяга във тъмното,
протегна студени ръце,
и ето, изплувам от дъното -
в тях слагам горещо сърце.

Виновен пред теб и пред мен,
на скута ти скланям главата си,
притихнал, до смърт уморен -
на теб аз дарявам душата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...