На теб аз дарявам душата си

В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
на брега ти се появи,
но сякаш за тебе забравих.

Потъвах във навика гаден
да бъда нещастен и сам,
оплетен в кръга безпощаден,
оставих те плачеща там.

Но ти не избяга във тъмното,
протегна студени ръце,
и ето, изплувам от дъното -
в тях слагам горещо сърце.

Виновен пред теб и пред мен,
на скута ти скланям главата си,
притихнал, до смърт уморен -
на теб аз дарявам душата си...