20.11.2008 г., 19:53 ч.

На теб, приятелко 

  Поезия » Друга
2050 0 11
 

Потърси ме,

когато отново се изгубиш в нищото.

Намери ме

в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.

Ще те прегърна силно с душата си,

когато сълзите ти уморени са от бягане.

И когато припознаеш реалността с мечтата -

също ще съм тук! Щастието ти е мое - окрилява ме.

Объркана поезия - животът ми,

а тъй лесно ти ме препрочиташ. . .

С белези от падане са коленете ми,

но за да помогнеш пак към мен политаш.

Приятелко мила, потанцувай с мен.

Нека слънцето е наш учител...

 

Обичам те, не защото си такава.

Обичам те, защото те има!

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??