The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
Nov 20, 2008, 7:53 PM

На теб, приятелко 

  Poetry » Other
2056 0 11
 

Потърси ме,

когато отново се изгубиш в нищото.

Намери ме

в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.

Ще те прегърна силно с душата си,

когато сълзите ти уморени са от бягане.

И когато припознаеш реалността с мечтата -

също ще съм тук! Щастието ти е мое - окрилява ме.

Объркана поезия - животът ми,

а тъй лесно ти ме препрочиташ. . .

С белези от падане са коленете ми,

но за да помогнеш пак към мен политаш.

Приятелко мила, потанцувай с мен.

Нека слънцето е наш учител...

 

Обичам те, не защото си такава.

Обичам те, защото те има!

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??