На теб, приятелко
Потърси ме,
когато отново се изгубиш в нищото.
Намери ме
в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.
Ще те прегърна силно с душата си,
когато сълзите ти уморени са от бягане.
И когато припознаеш реалността с мечтата -
също ще съм тук! Щастието ти е мое - окрилява ме.
Объркана поезия - животът ми,
а тъй лесно ти ме препрочиташ. . .
С белези от падане са коленете ми,
но за да помогнеш пак към мен политаш.
Приятелко мила, потанцувай с мен.
Нека слънцето е наш учител...
Обичам те, не защото си такава.
Обичам те, защото те има!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
