20.02.2020 г., 18:32 ч.

На "ти" 

  Поезия » Друга
520 5 5

Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.

Аз така и не правя метани на слънцето,
а се кланям на нещо голямо и лично
и не търся парченцето - дупчица в пъзела.
Без да видя - повярвах. А не беше логично.

Нелогични, редят се и дните ми хлъзгави.
Изненадвам Го често. Да не кажа и винаги.
И когато си тръгна, Той пак ще е хубав,
ще ме помни на "ти", без да ми знае името.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??