На "ти"
Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето,
а се кланям на нещо голямо и лично
и не търся парченцето - дупчица в пъзела.
Без да видя - повярвах. А не беше логично.
Нелогични, редят се и дните ми хлъзгави.
Изненадвам Го често. Да не кажа и винаги.
И когато си тръгна, Той пак ще е хубав,
ще ме помни на "ти", без да ми знае името.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
