20.03.2021 г., 7:24 ч.

На "ти" с Живота 

  Поезия » Философска
342 2 2

 

 

Нося си годините със радост, 
те са моя мъдрост и наследство;
те са буйната ми трудна младост,
те са шареното кратко детство.

 

Те са ножовете във гърба ми
и ръце приятелски във нужда,
те са мили спомени в ума ми, 
те са във сърцето - мъка чужда.

 

Те са женската ми същност -
цветна, силна, смела и човечна
те са точно във стила ми - 
като мен са - гоненица вечна...

 

Те са детска радост, смях и сълзи,
те са глупавите ежедневни грешки,
те са дългите работни дни с почивки бързи,
те са разговори "на кафе" човешки...

 

Те ми помагат бавно да разбирам
колко кратък всъщност е животът,
и ме карат твърдо да избирам
душата и сърцето пред имота...

 

Те са всичко онова, което 
все чакаме и чакаме да ни случи...
Годините са просто битието, 
което всеки миг от вечността ни учи,

 

че да бъдем тук, сега и днес
имаме едничък опит само,
така че нека да живеем със финес,
а Животът да ни е приятелското  рамо! 

 

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??