На Тракия във низината китна
На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?
Със думите на вятърът горещ
разклащащ върховете на тръстиките
в които диви патици гнездят
дали ще ми прошепне пак "обичам те"?
И орхидеите по бреговете и цъфтящи
със пъстротата си напълнили очите ми
събрали първоюлската роса
във венчелистчетата си, ме канят да я вкуся...
Ела!
Под светлопадите на слънчевите ласки
ще се изкъпем за да се пречистим!
За да събудим Младостта така копняна,
живота сив да се напълни с пъстри краски
обичай ме сега и тук. Наистина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
