Jul 2, 2018, 2:19 AM  

На Тракия във низината китна

  Poetry » Love
536 1 1

На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?

 

Със думите на вятърът горещ
разклащащ върховете на тръстиките
в които диви патици гнездят
дали ще ми прошепне пак "обичам те"?

 

И орхидеите по бреговете и цъфтящи
със пъстротата си напълнили очите ми
събрали първоюлската роса
във венчелистчетата си, ме канят да я вкуся...

 

Ела!
Под светлопадите  на слънчевите ласки
ще се изкъпем за да се пречистим!

 

За да събудим Младостта така копняна,
живота сив да се напълни с пъстри краски
обичай ме сега и тук. Наистина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...