На тридесет и три
НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ
На сина ми Драгомир
По-друг е този лист от календара стенен,
по-друг е този ден, по-друг – самият ти –
дошъл е просто миг, когато се променя
светът край теб с до вчера познатите черти.
Не просто вече ставаш по-стар с една година
– нали от пелени се учим да стареем –
но времето край теб е вълче време, сине,
и вълче ще остане додето побелееш.
И досега е бил горчив и зъл животът,
а пътят и до днес е бил трънлив и стръмен,
но до преди година сред злото и доброто
могъл си да се луташ под небосвода тъмен
и даже да сгрешиш, дори да те ударят –
тръстика е човек, която се огъва;
на тридесет и три за всичко отговаряш
- на тридесет и три светът жесток
разпъва!
На тридесет и три Пилат до тебе крачи,
а Юда те целува на всеки кръстопът,
на тридесет и три не можеш да заплачеш –
студен и безразличен към всички е светът.
След тридесет и три на рамото ти има
до кост протрита рана от дървения кръст –
разпъват по един, разпъват и по трима,
и без вина разпъват – от злоба и за мъст.
Голгота е край теб, но ти не се огъвай,
учи се да старееш – земята се върти.
На тридесет и три понякога разпъват,
но винаги възкръсват
на тридесет и три!
19 февруари 2003
19 февруари 2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
