лъвче (Лъки)
122 998
5.03.2011 г., 18:19 ч.

На тръгване 

  Поезия » Друга
809 0 3

Завивам болката си

в бяла кърпа,

като дъхав бащин хляб.

В чуждата страна

коматът не нагарча,

но няма този сладък аромат.

Там няма въздуха на Рила,

ни песните на стария Балкан

и нощем с приказка за самодива

не ме завива кожух от астраган.

Там

просто съм дърво без корен.

Преминал през земите им

ратай.

За работа усърден

и способен,

но равен

чуждият не ще ме никога признай.

 

А ти не ме вини, Родино!

Сърцето ми остава с теб.

При теб отново ще се връщам,

дори последната ти риза

да са продали

на безценица,

за лев.

С ръцете си,

омесвали на други хляба,

нова дреха за тебе ще скроя.

С шевици везани ще я накича,

в мъниста ще превърна

всяка твоя кървава сълза.

 

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??