На твоя остров...
924
0
1
Светът не би бил същият, ако те нямаше,
ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.
Всеки път, когато в мен ти лягаше,
аз знаех, че отново ще поискам още.
Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера
и в тъмнината нежността ти ме възражда?
Сляти. Горят в душите хиляди фенери,
а кожата в своята соленост става влажна.
Безкраят на морето носи тихи послеписи,
а романите отново казват всичко. Между редовете.
Поглеждам те. Сияние. Изгарям. Ти си.
Моите вълни отново търсят на твоя остров бреговете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
