На твоя остров...

Poetry » Love

925 0 1

Светът не би бил същият, ако те нямаше,

ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.

Всеки път, когато в мен ти лягаше,

аз знаех, че отново ще поискам още.

Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера

и в тъмнината нежността ти ме възражда?

Сляти. Горят в душите хиляди фенери,

а кожата в своята соленост става влажна.

Безкраят на морето носи тихи послеписи,

а романите отново казват всичко. Между редовете.

Поглеждам те. Сияние. Изгарям. Ти си.

Моите вълни отново търсят на твоя остров бреговете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krami (Красимира Михайлова)

Без коментар!Нежно,нежно...

2009-07-21T22:55:55+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0