Тя гордо и надменно гледа,
от величие притворила очи
и някак плъзга своята ръка студена,
а капка жал в погледа ù не личи.
Решена трайно в тебе да се настани
тя показала е свойте цветни нокти,
начервена, в рокля и с парфюм дори,
дошла е да руши животи....
Госпожа Съблазън я наричаш може би,
но Изневярата ще каже друго.
Тя е мисълта, с която съвестта не спи,
любовница е тя, а не съпруга.
И както гордо и надменно гледа
тя ма сцената е в пълен мрак.
Завесата е винаги пред нея,
за нея зрителят остава сляп!
© Ваня Йорданова Всички права запазени