10.03.2017 г., 23:07

На учителите, с любов

880 2 6

Думите... са тъй безсилни
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за всички благородни вам дела.

 

За знанията, за труда ви,
за думите дарени от сърце,
с топла обич съградили
основите за бъдно житие.

 

Научихте ни, че за полет
са нужни... вяра и крила,
попътен вятър, но насочен
единствено от мисълта,

 

че зрънцето в земята зрее,
щом влезе в него светлина,
и плод то ражда, щом успее
да срещне със любов света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно посвещение, Таня!!
  • Не зная, пък не е и важно, кой върви и наред поставя ниски оценки тук, но точно този стих, няма нужда от това. Макар аз самата да не съм педагог, искрено се прекланям пред благородството на добрите учители, които засаждат зрънцето на знанията в душите ни.
    Благодаря на всички прочели и коментирали тази творба!
  • Превъзходно! Поздравления, Таня!
  • Да, учителите, които учат на летене са безценни...
    Преди години, по стечение на обстоятелствата попаднах в дома на учителката си от началната степен. Тя извади тетрадката ми със съчиненията, която е пазила толкова години и ми я даде, с думите, че съм била от запомнящите се деца, затова я е пазила толкова време. Като си помисля, точно тя е жената, която ми е дала криле да летя в просторите, където само душите имат криле...
    Поздравявам те за този стих!
  • Най-после! В понеделник ще отида с кеф на работа! Благодаря ти, Таня!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...