На учителите, с любов

Poetry » Other

882 2 6

Думите... са тъй безсилни
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за всички благородни вам дела.

За знанията, за труда ви,
за думите дарени от сърце,
с топла обич съградили
основите за бъдно житие.

Научихте ни, че за полет
са нужни... вяра и крила,
попътен вятър, но насочен
единствено от мисълта,

че зрънцето в земята зрее,
щом влезе в него светлина,
и плод то ражда, щом успее
да срещне със любов света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisi6571 (Светла Илиева)

Прекрасно посвещение, Таня!!

2017-03-18T09:59:26+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не зная, пък не е и важно, кой върви и наред поставя ниски оценки тук, но точно този стих, няма нужда от това. Макар аз самата да не съм педагог, искрено се прекланям пред благородството на добрите учители, които засаждат зрънцето на знанията в душите ни.
Благодаря на всички прочели и коментирали тази творба!

2017-03-11T17:36:47+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Превъзходно! Поздравления, Таня!

2017-03-11T11:20:48+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Да, учителите, които учат на летене са безценни...
Преди години, по стечение на обстоятелствата попаднах в дома на учителката си от началната степен. Тя извади тетрадката ми със съчиненията, която е пазила толкова години и ми я даде, с думите, че съм била от запомнящите се деца, затова я е пазила толкова време. Като си помисля, точно тя е жената, която ми е дала криле да летя в просторите, където само душите имат криле...
Поздравявам те за този стих!

2017-03-11T09:24:42+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Най-после! В понеделник ще отида с кеф на работа! Благодаря ти, Таня!

2017-03-11T08:59:20+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0