На утрото...

25.08.2006 г., 21:34 ч.

Поезия

685 0 7

***

На утрото във мрака сив дойде.

Звездите като въглени висяха.

Луната със разплакано лице

изчезваше, а птиците мълчаха.

Изстинало сърце да приласкае

той бе дошъл с напразен пламък

там, дето вечен студ витае

в заспалия след бури замък.

Но мъртва е принцесата отдавна.

Сълзите на лицето й са снежни.

Целувката по устните неравни

не ще отвори клепките й нежни.

А той ще вземе бледото й тяло,

обречено на хладната невинност.

И утрото ще стане малко бяло.

Ще моли той Вселената за милост.

И приказката тихо ще завърши –

ще влачи своя неразказан край.

А принцът и принцесата ще търсят

във друг живот изстрадания рай.

21.06.2005

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.