13.01.2009 г., 10:46 ч.

На Владо 

  Поезия » Любовна
755 0 6


Вървях изправена и горда,

окриляна от твоите очи.
Не се страхувах, че ще падна,

защото чувствах, че до мен си ти.
Вървяхме двама, после още двама -

осъществената единствена мечта.
Очите ми искряха от усмивка,

погълнала последната сълза.
Не биваше сълзите да суша,

в душата ми са правили засада.
Изчаквали са тайничко нощта

 и в ролята си на знахари,

обливали ранената душа.
Благодаря ви, капчици роса,

поемайте по улеите на лицето ми.

Дори да станете море,

ще скътам нежно любовта в сърцето си.

© Варя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??