На Владо
Вървях изправена и горда,
окриляна от твоите очи.
Не се страхувах, че ще падна,
защото чувствах, че до мен си ти.
Вървяхме двама, после още двама -
осъществената единствена мечта.
Очите ми искряха от усмивка,
погълнала последната сълза.
Не биваше сълзите да суша,
в душата ми са правили засада.
Изчаквали са тайничко нощта
и в ролята си на знахари,
обливали ранената душа.
Благодаря ви, капчици роса,
поемайте по улеите на лицето ми.
Дори да станете море,
ще скътам нежно любовта в сърцето си.
© Варя All rights reserved.
