21.02.2009 г., 13:52

На вятърни криле

813 0 10
 

На вятърни криле политнала безбрежно,

с желана мисъл към теб се устремих,

да срещна твоя дух със чудна сила,

да ме изгаряш пак със огън жив.

 

В лъчите ти от обич да се сгрея,

да отпия глътка нежност от твоята уста.

Да почувствам огнен прилив във сърцето,

да се преродя под лунна светлина.

 

Душата ми омайно да ти потанцува,

открила теб във звездни висоти

и твоята със страст да обладава

в тихи мигове под нощни светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...