На вятърни криле политнала безбрежно,
с желана мисъл към теб се устремих,
да срещна твоя дух със чудна сила,
да ме изгаряш пак със огън жив.
В лъчите ти от обич да се сгрея,
да отпия глътка нежност от твоята уста.
Да почувствам огнен прилив във сърцето,
да се преродя под лунна светлина.
Душата ми омайно да ти потанцува,
открила теб във звездни висоти
и твоята със страст да обладава
в тихи мигове под нощни светлини.
© Здравка Бонева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
