21.11.2010 г., 22:13

На Вълшебника

693 0 11

                                                  На  Barona 38 (Ивайло Терзийски)

 

 

Познавам аз един Вълшебник.

Той думите в цветя превръща.

Разпалва в мен огньове древни

и в спомените ми се връща.

 

Насън ме кара да мечтая,

завива ме със чудни мисли.

Разбрала в себе си безкрая,

душата ми лети най-чиста.

 

Вълшебникът ме приласкава,

чак до звездите ме издига

и думите му засияват,

записани в Небесна книга.

 

Веднъж открила го, не мога

куплетите му да забравя...

За мен са зов, любов, тревога -

следи в живота ми оставят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...