Nov 21, 2010, 10:13 PM

На Вълшебника

  Poetry » Other
701 0 11

                                                  На  Barona 38 (Ивайло Терзийски)

 

 

Познавам аз един Вълшебник.

Той думите в цветя превръща.

Разпалва в мен огньове древни

и в спомените ми се връща.

 

Насън ме кара да мечтая,

завива ме със чудни мисли.

Разбрала в себе си безкрая,

душата ми лети най-чиста.

 

Вълшебникът ме приласкава,

чак до звездите ме издига

и думите му засияват,

записани в Небесна книга.

 

Веднъж открила го, не мога

куплетите му да забравя...

За мен са зов, любов, тревога -

следи в живота ми оставят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...