19.01.2011 г., 20:29

На върха

665 0 0

(вдъхновена от испанска поезия)

 

 

      От срещата ни на върха -

        въздъхвам,

     че съм на чист

       въздух.

   Събуди в мен...

      желание

  и отворих сърцето си

     към небето.

   Изпълни с дух -

     тялото ми.

  Бяхме се слели,

    душа с душа.

 Бяхме в унисон.

 Можехме да крещим,

   защото светът

   беше станал

   спокоен и тих!!!

 

http://www.youtube.com/watch?v=nREV8bQJ1MA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...