19.04.2012 г., 22:41 ч.

На върха 

  Поезия
1313 12 16
НА ВЪРХА

 

“Страхувай се, душа, от всякакво величие”

                      Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”

 

Когато изкачиш върха висок,

над теб са само небесата звездни.

Но и пред трона на самия Бог

недей забравя – ти стоиш над бездна.

 

А бездната те чака с тиха стръв:

една невярна крачка – и пропадаш.

Ти си достигнал до самия връх,

но не забравяй – долу чака адът.

 

Там, на върха, не се топи снегът,

там духа от четирите посоки

и няма сянка, няма равен път,

а в буря падат мълнии жестоки.

 

От връх оглеждаш всичко изумен –

не може чувството да се опише.

Но въздухът на връх е разреден,

не стига кислород.

А как ще дишаш?

 

И много често този връх е дим

или мираж сред облаците сини.

Дори да стигнеш горе невредим,

смутен откриваш вместо връх – пустиня...

 

Но ти върви!

Върви през сняг и скреж,

дори достоен връх да не намериш.

Защото връх е твоят луд стремеж

най-острите скали да изкатериш.

 

Но изкачил най-стръмното без дъх

и стъпил върху темето му голо,

помни – не се изгражда дом на връх,

а пътят за назад е все надолу.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите не стигат! Адмирации, Валентин!
  • Четеш и мълчиш... С възхита!
  • така ми се четеше нещо готино... стойностна поезия!
  • Настръхнах!
  • Благодаря ти, Мая, че се докоснах до това произведение благодарение на теб!
  • "... не се изгражда дом на връх,
    а пътят за назад е все надолу."
    Великан!
  • Настръхнах. Хареса ми!
  • Забележителен! Чрез коментара на безжичен се запознах с творчеството му, мир на праха му!
  • Затрогващи думи, Безжичен, за един наистина голям Поет! Нека се помолим за душата му, която е вече на небесния връх, от където няма връщане!🙏
  • Един от най-добрите съвременни български поети, който ни беше удостоил с присъствието и творчеството си тук. Едно от многото прекрасни произведения на истинската поезия.
  • Поздравления за стиха!
  • Моите почитания!
  • На моменти се усеща Кавафисово настроение - че Итаките и върховете не са целта, но след Байрама го научаваш.
    Чудесно е.

    (На този ден преди 28 г. Христо Проданов стъпи надвечер на най-високия връх за да си изгради дом там. Без назад и надолу. Красивото ти стихотворение напомня и за него.)
  • Преди време един човек ме попита: "Ако изкачиш най-високия връх, който виждаш, какво ще видиш там?" Бях доста по-млада, чудих се и май, че споменах нещо за изминат път. Човекът се усмихна и ми каза: "Не, от там ще видиш следващия връх." Мисля, че беше прав.
    Стихотворението ми хареса. Поздрави!
  • "Защото връх е твоят луд стремеж
    най-острите скали да изкатериш".

    Приветствам идеята, Северянино!
  • върхът е долина и долината е връх
Предложения
: ??:??