На върха
НА ВЪРХА
“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог
недей забравя – ти стоиш над бездна.
А бездната те чака с тиха стръв:
една невярна крачка – и пропадаш.
Ти си достигнал до самия връх,
но не забравяй – долу чака адът.
Там, на върха, не се топи снегът,
там духа от четирите посоки
и няма сянка, няма равен път,
а в буря падат мълнии жестоки.
От връх оглеждаш всичко изумен –
не може чувството да се опише.
Но въздухът на връх е разреден,
не стига кислород.
А как ще дишаш?
И много често този връх е дим
или мираж сред облаците сини.
Дори да стигнеш горе невредим,
смутен откриваш вместо връх – пустиня...
Но ти върви!
Върви през сняг и скреж,
дори достоен връх да не намериш.
Защото връх е твоят луд стремеж
най-острите скали да изкатериш.
Но изкачил най-стръмното без дъх
и стъпил върху темето му голо,
помни – не се изгражда дом на връх,
а пътят за назад е все надолу.
© Валентин Чернев All rights reserved.
