С бяла каска на главата
и със бяло колело,
днес, катерих планината,
пуснах пот едно кило!
Пътят бе ужасно стръмен,
но секунда аз не спрях.
Бях, пределно неразумен!
Много яко се потях!
Често подминавах хора,
млади булки и жени.
Но не чувствах преумора
във дъждовните гори.
Качвах стръмнините бясно
само на един педал.
Времето, не бе прекрасно,
станах целият във кал.
Карах дълго - седем часа!
Изкачих се, На Върха!*
Седнах там на чиста маса
и си викнах на мига:
три студени немски бири,
със едно плато уши,
и - след стръмните баири
в горнобанските гори
се заех да компенсирам,
хвърлената топла пот.
В ресторанта да тренирам:
”Хей, живот, живот, живот!”
Дълго си потях челото,
глътнах Джони - за отскок,
и - напълнил колелото
в кръчмата с безплатен ток,
по - баирчето се спуснах,
без да давам много газ,
и - след цели шест минути
се завърнах здрав у нас.
*ресторант над Горна Баня
Юри Йовев
Май 2024 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени