На върха на живота
На върха на живота
Двама!
Задъхани...
Слети!
Искащи!
Търсещи...
Завзети!
Можещи!
Телесни стихове редящи...
Поети!
С погледи взаимни в тъмното,
от онези погледи, невиждащи,
вторачени през нас в отвъдното!
Струните по телата им обаче общуват...
От двама, две, в едно се свеждат...
И въздусите покрай тях бушуват
в ураганно кръгова небрежност!
Музиките им бавно се синхронизират,
докато пулсовете им да се забързват не спират.
Искри мелозвездни хармонично се преплитат,
докато душите им не започнат да залитат.
Тогава светлините притъмняват...
Въздусите се изпаряват...
Звуците се заглушават...
Прозорците се замъгляват!
Душата става синя!
Залитаща високо в небесата,
бълбукаща дълбоко във водата.
Мислите до край безконтролно изтичат
и всички светове неволно си приличат.
Планетите спират по часовника да се въртят,
загрижени магията на бездуховника да не потушат.
Тяло нямам, а съм безмилостно цяла,
същността ми е жива и безкомпромисно умряла.
И съм някъде и никъде, и по средата,
но навсякъде съм непозната.
Нямам грижи, нито съм безгрижна.
Нямам спомени, нито съм без памет.
Нямам ближни, нито съм самотна.
Имам само този миг връх-литащ ме,
който ще забравя.
*
И вече се прокрадва мрака,
а аз все още тиктакам
и те чакам...
Върхът на живота не е в живота,
а в изблика на смърт.
Както и смъртта би намерила охота,
в един миг дълбока въздишка от плът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атина Платинова Всички права запазени
