Sovi4ka (Христина)
53 155
23.01.2015 г., 22:07 ч.

На върха на носа 

  Поезия » Хумористична
420 0 4

Белият стих ме нападна

скрит зад кухненската врата.

Нанесе кроше точно тогава

когато реших да си вирна носа.

Докара ми средна душевна повреда

и ме захвърли насред света.

А отгоре се киска и гледа

полуотрязана зимна луна.

Да ме стъпче така по мазола?

Да размаже доволен анфас?

Ще го съдя –

не ме спирайте хора

на върха на носа  си привиках го аз.

Обяснение искам за мойто достойнство.

Ритната право отпред суета.

А отсреща без грам безпокойство

ми се смее и плези стиха.

Що за странност днес ми се случи?

Две патерици поставих

                                 - да закрепя

не нараненото си самочувствие

а онзи бял стих на върха на носа...

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, много мило и моят ден внезапно се усмихна!
  • Много е сладурско, Совичке! Усмихна ми деня!
  • ха, изненада, усетила си ми смеха
    единствена от всички поети на деня
    прегръдка топла иииии благодаря!
  • Такава своенравна е породата
    и действията на стиха.
    Напада ненадейно хората
    и преобръща ти деня!
Предложения
: ??:??