На върха на носа
Белият стих ме нападна
скрит зад кухненската врата.
Нанесе кроше точно тогава
когато реших да си вирна носа.
Докара ми средна душевна повреда
и ме захвърли насред света.
А отгоре се киска и гледа
полуотрязана зимна луна.
Да ме стъпче така по мазола?
Да размаже доволен анфас?
Ще го съдя –
не ме спирайте хора
на върха на носа си привиках го аз.
Обяснение искам за мойто достойнство.
Ритната право отпред суета.
А отсреща без грам безпокойство
ми се смее и плези стиха.
Що за странност днес ми се случи?
Две патерици поставих
- да закрепя
не нараненото си самочувствие
а онзи бял стих на върха на носа...
© Христина All rights reserved.
Усмихна ми деня!
