На върха на носа
Белият стих ме нападна
скрит зад кухненската врата.
Нанесе кроше точно тогава
когато реших да си вирна носа.
Докара ми средна душевна повреда
и ме захвърли насред света.
А отгоре се киска и гледа
полуотрязана зимна луна.
Да ме стъпче така по мазола?
Да размаже доволен анфас?
Ще го съдя –
не ме спирайте хора
на върха на носа си привиках го аз.
Обяснение искам за мойто достойнство.
Ритната право отпред суета.
А отсреща без грам безпокойство
ми се смее и плези стиха.
Що за странност днес ми се случи?
Две патерици поставих
- да закрепя
не нараненото си самочувствие
а онзи бял стих на върха на носа...
© Христина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, много мило и моят ден внезапно се усмихна!
-
Много е сладурско, Совичке!
Усмихна ми деня! -
ха, изненада, усетила си ми смеха
единствена от всички поети на деня
прегръдка топла иииии благодаря! -
Такава своенравна е породата
и действията на стиха.
Напада ненадейно хората
и преобръща ти деня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
