На въртележката

Червено, синьо, жълто, виолетово -
върти се все по-бързо въртележката;
изпадат радостта, вълшебството,
безгрижието си отива с  детството.

Дрънчат синджирите и се завърташ
около себе си или във обща орбита;
изпускаш младостта и срещите,
приятелствата ти остават долу.

И пак червено, синьо и златисто;
от музика не чуваш близките;
издигаш се, стомахът плиска,
призлява ти от страх, но стискаш се.

И гледаш как се сливат в пъстротата
любимите ти с  непознатите,
а ти си там, далече над земята,
където плашиш... май най-вече гаргите.